Красивата д-р Албена Чолакова се определя не като турист, а като пътешественик . Гледа на света с любопитството на дете. Пътуванията са я научили ,че светът не е просто място – той е усещане . Че домът не винаги има адрес, че различното не е страшно а красиво, че колкото по-далеч отидеш, толкова по-добре разбираш откъде идваш.
Ето какво сподели тя след завръщането си от Египет : “ Обичам пустинята .Не напразно доста светци са живели там.Тя носи усещане за тишина, в която човек най-после чува себе си .
Усещане за свобода от всичко излишно . За изпитание – онова , което не те унищожава , а те оголва до същината .Пустинята учи на вяра , учи на смирение , защото величието ѝ е като вечност. Тя е дом на пламъка , който пречиства и на тишината , която лекува. Затова често посещавам Египет .
Този път там ме отведе новият музей, който чаках с нетърпение. Бих искала да споделя някои неща свързани с архитектурата преди всичко, отколкото с експонатите вътре , защото те са пренесени от стария музей в Кайро и съм ги виждала не веднъж.
Архитектите са мислили за музея не само като място за изложба , но и като паметник, който ще устои във времето. Лично за мен архитектурният подход е много съзнателен и дълбоко символичен.
Формите и ориентацията не са случайни и изграждат визуален и концепционен поглед с пирамидите. Самата конструкция е изключително технически предизвикателна, но в същото време изпълнена с високо ниво на прецизност и иновативност . Използвани са съвременни софтуерни инструменти и много сложни форми . В същото време музеят сам по себе си не е само музей.
Той е изложбено пространство , както и жив културен център. Вътре има доста научни зали, реставрационни лаборатории и такива с образователни функции . Забелязах , че архитектите са търсили хармония между модерното и древното , човешкия замисъл и природата . Той просто е шедьовър на съвременната архитектура, където древността и настоящето се срещат , за да разкажат обща история.